Инфекционист: Не предписвайте антибиотик без антибиограма
„ Не предписвайте антибиотик без антибиограма ”. Това прикани персоналните лекари инфекционистът доцент Росица Вачева от ИСУЛ.
Тя посъветва пациентите, в случай че приемат антибиотик, добре е да взимат и пробиотик, който се приема по време на хранене. Неговият банкет би трябвало да продължи към 20 дни след привършване на антибиотичния банкет.
„ Важно е пациентът да бъде в контакт със своя персонален доктор или със експерт при започване на една вирусна зараза, с цел да бъде диагностициран, че тя е тъкмо вирусна. Тъй като вирусите повреждат лигавицата на дихателните пътища, постоянно се наслоява и спомагателна бактериална зараза. В този случай има утежняване на клиничното положение, смяна в вида на кашлицата – тя става продуктивна, към този момент не е суха, дразнеща. Носните тайни от транспарантни стават гнойни. Обезателно би трябвало да се стартира с проучване на пълнозвучен и носен секрет, в случай че е нужно –храчка. След такова проучване може да стартира антибиотична терапия, в случай че е належащо ”.
По думите й на 72-ия час след приемане на резултат от микробиологичното проучване, се прави преоценка на антибиотичната терапия и може да има смяна. Може да се избере антибиотик от по-висок клас или да се премине на венозно лекуване.
„ Често се стартира терапия на сляпо, само че това има пагубни последствия с увеличение на антибиотичната устойчивост ”, сподели доцент Вачева.
Тя призна, че без антибиотици в съвремието не бихме опазили живота на недоносените бебета, на пациентите с диабет и други, само че още веднъж прикани да има рационална антибиотична приложимост.
„ Има бактерии с разширена устойчивост, има към този момент така наречен резистентни изолати – антибиотикът не им работи ”, изясни доцент Вачева.
Медикът даде образец със статистиката в международен мащаб. „ Европейският център по надзор на заболяванията, който следи случаите, записва тревожни обстоятелства – да вземем за пример 2022 година в страните членки на Съюза са регистрирани 33 110 смъртни случаи – директна последица от бактериални инфекции от голям брой изолати. Около 75% от тези инфекции са от вътреболнични инфекции и към 40% от тях са от бактерии, резистентни на последните класове антибиотици ”, изясни доцент Вачева.
Смята се, че в случай че няма световен отговор за ограничение на антибиотиците и тяхната рационална приложимост, в международен мащаб до 2050 година може да се стигне до 10 млн. смъртни случаи, изясни инфекционистът Росица Вачева.
Страната ни има народен проект до 2026 година за битка с устойчивостта, увери тя.
Тя посъветва пациентите, в случай че приемат антибиотик, добре е да взимат и пробиотик, който се приема по време на хранене. Неговият банкет би трябвало да продължи към 20 дни след привършване на антибиотичния банкет.
„ Важно е пациентът да бъде в контакт със своя персонален доктор или със експерт при започване на една вирусна зараза, с цел да бъде диагностициран, че тя е тъкмо вирусна. Тъй като вирусите повреждат лигавицата на дихателните пътища, постоянно се наслоява и спомагателна бактериална зараза. В този случай има утежняване на клиничното положение, смяна в вида на кашлицата – тя става продуктивна, към този момент не е суха, дразнеща. Носните тайни от транспарантни стават гнойни. Обезателно би трябвало да се стартира с проучване на пълнозвучен и носен секрет, в случай че е нужно –храчка. След такова проучване може да стартира антибиотична терапия, в случай че е належащо ”.
По думите й на 72-ия час след приемане на резултат от микробиологичното проучване, се прави преоценка на антибиотичната терапия и може да има смяна. Може да се избере антибиотик от по-висок клас или да се премине на венозно лекуване.
„ Често се стартира терапия на сляпо, само че това има пагубни последствия с увеличение на антибиотичната устойчивост ”, сподели доцент Вачева.
Тя призна, че без антибиотици в съвремието не бихме опазили живота на недоносените бебета, на пациентите с диабет и други, само че още веднъж прикани да има рационална антибиотична приложимост.
„ Има бактерии с разширена устойчивост, има към този момент така наречен резистентни изолати – антибиотикът не им работи ”, изясни доцент Вачева.
Медикът даде образец със статистиката в международен мащаб. „ Европейският център по надзор на заболяванията, който следи случаите, записва тревожни обстоятелства – да вземем за пример 2022 година в страните членки на Съюза са регистрирани 33 110 смъртни случаи – директна последица от бактериални инфекции от голям брой изолати. Около 75% от тези инфекции са от вътреболнични инфекции и към 40% от тях са от бактерии, резистентни на последните класове антибиотици ”, изясни доцент Вачева.
Смята се, че в случай че няма световен отговор за ограничение на антибиотиците и тяхната рационална приложимост, в международен мащаб до 2050 година може да се стигне до 10 млн. смъртни случаи, изясни инфекционистът Росица Вачева.
Страната ни има народен проект до 2026 година за битка с устойчивостта, увери тя.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ